На жиците - една гугутка.
Светът висок, дълбок, широк.
И топъл въздухът, и блудкав,
като недоварен сироп.
И вятърът не прави нищо.
Денят седи на хълма, гърбом,
и ти го чуваш, ти го виждаш
как се приготвя да си тръгва.
А ти оставаш. Ти не можеш
от нищо да се отделиш.
И утре пак - когато дойде,
каквото дойде - ще си ти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация