На жиците - една гугутка.
Светът висок, дълбок, широк.
И топъл въздухът, и блудкав,
като недоварен сироп.
И вятърът не прави нищо.
Денят седи на хълма, гърбом,
и ти го чуваш, ти го виждаш
как се приготвя да си тръгва.
А ти оставаш. Ти не можеш
от нищо да се отделиш.
И утре пак - когато дойде,
каквото дойде - ще си ти.
Във всичко пак ще се повториш
без глас, без лик... И дъбов лист
пак ще те учи да говориш,
една гугутка - да мълчиш.
© Райчо Русев All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
