На жиците - една гугутка.
Светът висок, дълбок, широк.
И топъл въздухът, и блудкав,
като недоварен сироп.
И вятърът не прави нищо.
Денят седи на хълма, гърбом,
и ти го чуваш, ти го виждаш
как се приготвя да си тръгва.
А ти оставаш. Ти не можеш
от нищо да се отделиш.
И утре пак - когато дойде,
каквото дойде - ще си ти.
Във всичко пак ще се повториш
без глас, без лик... И дъбов лист
пак ще те учи да говориш,
една гугутка - да мълчиш.
© Райчо Русев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
