Обичам те.
Безименна
в сърцето ти кървя.
Целувам те.
Безплътна съм,
но галя те в съня.
Събудих те,
но аз не се събудих,
останах в теб
и в моя сън да спя.
Магия нежна съм.
Стихия дива,
аз огън съм,
когато в твоя плам горя.
Реална съм
и нереална,
вода съм,
в капки дъжд валя.
Звезди в косите залезът,
когато ми окичи
и с черна пелерина
тялото си пременя,
ще ме усетиш пак,
ще те докосвам нежно,
ръцете ти
вълшебно ще целувам,
по тялото ти
страстно ще трептя.
Копнееш пак за мен,
нали?
Очакваш с трепет вечерта. . .
И твоя ще съм...
... пак в нощта.