28.10.2007 г., 9:27

Пак за любовта

908 0 13
Недей да плачеш, момина сълза,
повярвай на повярвалите в любовта!

Как стъпка по стъпка идва при теб!
И блести с най-яркия цъфтеж!
Как хубава е денем!
Утоляваща е нощем!
Облечена е като просякиня
или най-фина графиня!
Със свежест и цвят на лилия,
тя е неоспорим шедьовър,
най-прекрасният маньовър!
Не позволява да я забравят за миг,
гняв я гризе, но това е неин трик!
В незнаен ден и час,
я донася гълъб за вас!
 По-силна от смъртта, всесилна!
Домът й в безкрая се е  ширнал!

Ние стискаме здраво в дланта си,
любовта... за да не я разпилеем в длъжта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...