28.10.2007 г., 9:27

Пак за любовта

911 0 13
Недей да плачеш, момина сълза,
повярвай на повярвалите в любовта!

Как стъпка по стъпка идва при теб!
И блести с най-яркия цъфтеж!
Как хубава е денем!
Утоляваща е нощем!
Облечена е като просякиня
или най-фина графиня!
Със свежест и цвят на лилия,
тя е неоспорим шедьовър,
най-прекрасният маньовър!
Не позволява да я забравят за миг,
гняв я гризе, но това е неин трик!
В незнаен ден и час,
я донася гълъб за вас!
 По-силна от смъртта, всесилна!
Домът й в безкрая се е  ширнал!

Ние стискаме здраво в дланта си,
любовта... за да не я разпилеем в длъжта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...