Oct 28, 2007, 9:27 AM

Пак за любовта

  Poetry » Love
904 0 13
Недей да плачеш, момина сълза,
повярвай на повярвалите в любовта!

Как стъпка по стъпка идва при теб!
И блести с най-яркия цъфтеж!
Как хубава е денем!
Утоляваща е нощем!
Облечена е като просякиня
или най-фина графиня!
Със свежест и цвят на лилия,
тя е неоспорим шедьовър,
най-прекрасният маньовър!
Не позволява да я забравят за миг,
гняв я гризе, но това е неин трик!
В незнаен ден и час,
я донася гълъб за вас!
 По-силна от смъртта, всесилна!
Домът й в безкрая се е  ширнал!

Ние стискаме здраво в дланта си,
любовта... за да не я разпилеем в длъжта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....