Oct 28, 2007, 9:27 AM

Пак за любовта 

  Poetry » Love
761 0 13
Недей да плачеш, момина сълза,
повярвай на повярвалите в любовта!

Как стъпка по стъпка идва при теб!
И блести с най-яркия цъфтеж!
Как хубава е денем!
Утоляваща е нощем!
Облечена е като просякиня
или най-фина графиня!
Със свежест и цвят на лилия,
тя е неоспорим шедьовър,
най-прекрасният маньовър!
Не позволява да я забравят за миг,
гняв я гризе, но това е неин трик!
В незнаен ден и час,
я донася гълъб за вас!
 По-силна от смъртта, всесилна!
Домът й в безкрая се е  ширнал!

Ние стискаме здраво в дланта си,
любовта... за да не я разпилеем в длъжта!

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??