Палачът
Палачът
Времето - Палач до кон изгубен
от Хълм един - до Друг пълзи.
Животът, яхнал го събуден,
а Времето-махало стръвно го руши.
И двата Хълма - в горда самота,
от високо гледат в очите Пропастта -
и галопиращ кон как диша Вечността,
как в тъмното се лута, в кобна красота -
за табунът броди из оголената им снага.
Палачът, как качулка да отметне?!
(най-хищният съдник е - конник без глава)
от Хълм до Хълм ще се протегне
каквото посече - хвърля го на Вечността.
...........................
Вечност ли си, Време,
или си ехо на откос единствен,
можем ли махалото да спреме,
или си лист от Вечността разлистен?
Р. Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
