2.08.2006 г., 9:35

Палитра

795 0 7
Слънцето със своята палитра
смело нарисува на носа ми
розов ден-нечакан, неопитван.
Аз танцувам в цветните му гами.
Иска ми се пролетната тръпка
във случайни цветове да завибрира
и да води танцувалната ми стъпка,
но защо сега - едва сега разбирам -
не светлика на небето ме докосва
и чертае по сърцето диаграми,
а копнежът да те видя просто...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно!
  • ... генерира на импулси мисълта ми...
    Ъ-ъ-ъ, това с диаграмите беше подвеждащо...
    Настроениет в стиха ти - също...
    Дано някой го продължи по-човешки...
    Много ми е тангиращ до собствените състояния твоя стих. Малко съм позакъсняла с прочита, но него това не го интересува. Той си е опазил заряда...
    Поздрав!
  • Продължи го!
  • Хубаво, даже ме кара да го продължа!
  • Нежно е!Харесах думаТА НЕОПИТВАН...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....