Aug 2, 2006, 9:35 AM

Палитра

Poetry

792 0 7

Слънцето със своята палитра
смело нарисува на носа ми
розов ден-нечакан, неопитван.
Аз танцувам в цветните му гами.
Иска ми се пролетната тръпка
във случайни цветове да завибрира
и да води танцувалната ми стъпка,
но защо сега - едва сега разбирам -
не светлика на небето ме докосва
и чертае по сърцето диаграми,
а копнежът да те видя просто...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Незабравима (Кремена Стоева)

Чудесно!

2007-10-13T10:59:09+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

... генерира на импулси мисълта ми...
Ъ-ъ-ъ, това с диаграмите беше подвеждащо...
Настроениет в стиха ти - също...
Дано някой го продължи по-човешки...
Много ми е тангиращ до собствените състояния твоя стих. Малко съм позакъсняла с прочита, но него това не го интересува. Той си е опазил заряда...
Поздрав!

2007-10-13T10:21:51+03:00
popolo (Илиян)

Продължи го!

2006-08-03T00:10:50+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Хубаво, даже ме кара да го продължа!

2006-08-02T20:29:19+03:00
ria (Гергана Иванова)

Нежно е!Харесах думаТА НЕОПИТВАН...

2006-08-02T11:19:23+03:00