yotovava (Валентина Йотова)
2511 20986
23.07.2010 г., 12:18 ч.

Палитра 

  Поезия » Философска
768 0 14

Един ден спря над планината

дъждът и дълго се оглежда,

а после наснова с  дъгата

гранче разноцветна прежда.

Разбрида алени  фитили,

над синьо-облачни фъндъци

вълма от теменужен прилив,

екрю с кафяво нафъстъчено,

зелено морско, тъмeн беж,

невен оранжеви цветчета

и пухкав бял водовъртеж

с глухарче, духнато в небето.

 

И черно за адет не капна,

валя стоцветие в излишък.

Гората смаяна припламна

и дълго аромат издишаше

подир града, подир умората,

площадите и детските градини.

Дали успяха да усетят хората

любовните ù ласки по комините,

където птици се завръщаха

в гнездата, трудно презимували

и дълго стелеха над къщите

песните си и целувките.

 

Тогава, зная, Господ смигна

на този свят, от грешност тежък.

И подарил му бе една усмивка,

за миг забравил за брътвежите,

препускането, тротоара,

с разбити плочки и сърца,

души, обрамчени в квадрати

и хиляди навъсени лица.

Въздъхна сам, уми ни с доброта,

изтри чернилката и кишата

и после четките си той прибра.

... И този ден си бе отишъл.


© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??