Палто
Аз те виждам
как стоиш на прозореца,
когато всичко, което
правехме е да плачем,
захвърлих си дрехите,
можех да ходя гола по
цял ден,
не ми трябваше друго,
освен топлината ти.
Сега не е толкова топло,
даже студът се усеща
под ноктите.
Може би догодина
ще си купя ново палто
и няма да ми е нужна
ръката ти в джоба му.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
...
Хареса ми стихът ти! Поздрави!
