Аз те виждам
как стоиш на прозореца,
когато всичко, което
правехме е да плачем,
захвърлих си дрехите,
можех да ходя гола по
цял ден,
не ми трябваше друго,
освен топлината ти.
Сега не е толкова топло,
даже студът се усеща
под ноктите.
Може би догодина
ще си купя ново палто
и няма да ми е нужна
ръката ти в джоба му.
© Ивона Иванова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...
Хареса ми стихът ти! Поздрави!