Пантеон
До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах,
опожарявах Троя, убих Елена
(на нея толкова приличам -
да бъда Пенелопа някак си не ми отива).
А в моя Хелеспонт водата все така изтича
във две посоки –
към Одисей, и към Итака
(там няма божества).
Единствено морето се разлива.
Но в пантеона на душата ми съдбовно се пресичат
ту Парис, ту Менелай,
ту споменът за Одисей и за Итака.
Весела ЙОСИФОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Това, че авторката се е подписала под стихотворението е свидетелство, че тя, в крайна сметка не е загубила идентичност, раздвоена между себе си и Одисей (вж. първите четири строфи). Стихотворението е една интересна форма на езическо опоетизиране на митологични архетипове и събития, имащи, явно, за авторката лична и настояща актуалност. 