Пантеон

Poetry » Philosophical

2.4K 0 33

До бреговете на Итака все не стигах -

все песни на сирени ме отвличаха,

и все тъках саван от морска пяна,

със който Одисей и ден, и нощ оплитах.

С Троянски кон във мислите му влизах,

опожарявах Троя, убих Елена

(на нея толкова приличам -

да бъда Пенелопа някак си не ми отива).

А в моя Хелеспонт водата все така изтича

във две посоки –

към Одисей, и към Итака

(там няма божества).

Единствено морето се разлива.

Но в пантеона на душата ми съдбовно се пресичат

ту Парис, ту Менелай,

ту споменът за Одисей и за Итака.

Весела ЙОСИФОВА

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

ех този троянски кон. красив стих. благодаря!

2016-04-18T15:09:15+03:00
Kataneca (Русин Катански)

"О , Музо, възпей..."
Веси , само не можах да разбера ти в кой свят си: в земния или божествения? Митична си ми ти, пОздрави след дълго мое отсъствие!

2010-01-18T13:15:57+02:00
smile1 (Валка)

Всеки трябва да си има своята Итака вътре в себеси.Понякога се нуждаем от усамотяване.
Чудесен стих!

2010-01-14T22:18:37+02:00
Nella_gold (Нели )

А Итака е тооолкова близо...

2010-01-14T06:06:29+02:00
refab (Фабер)

Това, че авторката се е подписала под стихотворението е свидетелство, че тя, в крайна сметка не е загубила идентичност, раздвоена между себе си и Одисей (вж. първите четири строфи). Стихотворението е една интересна форма на езическо опоетизиране на митологични архетипове и събития, имащи, явно, за авторката лична и настояща актуалност.

2010-01-13T21:34:38+02:00