4.05.2010 г., 16:35 ч.

Пантомима 

  Поезия » Друга
770 0 17

Нека съм затворник

- звяр във клетка -

от дихания кутия.

 

Очите нека гаснат.

Зад гримиран фалш

своите сълзи ще крия.

 

Словата ми отнеха.

И без гласни струни

тъжни ноти аз редя.

 

Дарете ме, невиждащи,

със празни погледи и

със пресилен смях.

 

Щом теб те няма...

нека съм затворник!

Не искам тази свобода.

© Александър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??