3.12.2009 г., 11:47

Пантомима

637 0 8

Естествено, не си говорим с месеци,

философски приели сме нещата,

понякога се любим мълчаливо,

за да не стреснем радостта в сърцата.

 

У нас е тихо, много тихо,

на твоето мълчание завижда тишината,

ако е нещо много важно -

споделяме го първо със децата.

 

У нас е тихо, няма никакво съмнение,

с достойнство приели сме нещата,

у нас е тихо, като на погребение,

смеят се единствено децата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тъжно
  • Не бях се сещал, че умея така дабре да помълча, и нямах чувство, че копнее за малко думи моята душа. Не знам дали животът ни е сцена на заглъхващи мечти, не знам дори какво умея, надявам се да ми го кажеш ти, но как когато около нас е толкоз тихо ...?
  • Щастливка си, че детски смях има в дома ти!
  • Страхотен стих!
    Поздравления, Валя!
  • Но бурята изнервя повече...
    Всъщност да не плямпам много, че
    и мен не знам какво ме чака,
    току-виж - ме пратили по влака...

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...