Dec 3, 2009, 11:47 AM

Пантомима

  Poetry » Other
639 0 8

Естествено, не си говорим с месеци,

философски приели сме нещата,

понякога се любим мълчаливо,

за да не стреснем радостта в сърцата.

 

У нас е тихо, много тихо,

на твоето мълчание завижда тишината,

ако е нещо много важно -

споделяме го първо със децата.

 

У нас е тихо, няма никакво съмнение,

с достойнство приели сме нещата,

у нас е тихо, като на погребение,

смеят се единствено децата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • тъжно
  • Не бях се сещал, че умея така дабре да помълча, и нямах чувство, че копнее за малко думи моята душа. Не знам дали животът ни е сцена на заглъхващи мечти, не знам дори какво умея, надявам се да ми го кажеш ти, но как когато около нас е толкоз тихо ...?
  • Щастливка си, че детски смях има в дома ти!
  • Страхотен стих!
    Поздравления, Валя!
  • Но бурята изнервя повече...
    Всъщност да не плямпам много, че
    и мен не знам какво ме чака,
    току-виж - ме пратили по влака...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...