Папагал
Затворен в тясна, златна клетка
подсвирва шарен папагал,
красивите криле размахва
и прави се на клоун сега.
Разхожда се по дървената летва,
изтъркана от острия му клюн
и с вдигната глава наперен
осмисля думите от вън.
Жаргон очаква ти да му подхвърлиш,
запомня го от раз за първи път.
И след това веднага ти отвръща,
За да разсмее твоя черен ден.
Повтаря ли, повтаря папагала,
Подхранван от човешките слова.
Дори да те обиди му прощаваш,
Защото Ти научи го така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Йорданова Всички права запазени