Затворен в тясна, златна клетка
подсвирва шарен папагал,
красивите криле размахва 
и прави се на клоун сега.

Разхожда се по дървената летва,
изтъркана от острия му клюн
и с вдигната глава наперен
осмисля думите от вън.

Жаргон очаква ти да му подхвърлиш,
запомня го от раз за първи път.
И след това веднага ти отвръща,
За да разсмее твоя черен ден.

Повтаря ли, повтаря папагала,
Подхранван от човешките слова.
Дори да те обиди му прощаваш,
Защото Ти научи го така!