2.04.2014 г., 15:13 ч.
Параклисите падат
Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става
винаги жадувана жарава.
Стихнала, душата ми корава
в страх сега в хралупата остава.
Този рай, за който ме подготвя,
той дали е раят на небето
или той е тук чак дордето
Господ към земята ме закотвя?
Е ли адът рай и раят - адът,
щом в ортак съм с дяволи господни,
щом са нравите безкрай свободни,
щом параклиси в душата падат...
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И на мен ми хареса как си изразил и представил нещата...
Поздрав!
-
Благодаря,Мисана!
Благодаря,Силвия!
За коментара и оценката!Радвам се, че харесвате написаното!
Желая Ви хубав ден! -
Щом има съвест, всичко е наред!Тя е покана за Рая
! -
Съвестта тук е издигната на пиедестал - над Бога. Това е ново и революционно гледище, което искрено приветствам. Ще рече, че в нас имаме нравствен ДжиПиЕс-навигатор, който ни ориентира в морала по-добре от Създателя.
Поздравление Никола! И за идея и за реализация!: Мисана
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Желая ти хубав ден и вдъхновение!