Параклисите падат
Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?
Радостта от среща с него става
винаги жадувана жарава.
Стихнала, душата ми корава
в страх сега в хралупата остава.
Този рай, за който ме подготвя,
той дали е раят на небето
или той е тук чак дордето
Господ към земята ме закотвя?
Е ли адът рай и раят - адът,
щом в ортак съм с дяволи господни,
щом са нравите безкрай свободни,
щом параклиси в душата падат...
© Никола Апостолов All rights reserved.
!
