5.12.2018 г., 8:49

Паразит

1.1K 2 3

Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.

 

Ти можеш да забравиш, аз не мога.
Ти можеш да вървиш, а аз оставам.
Смехът ти да е мек, но моят - остър.
От липсата ти тихо остарявам. 

 

И всеки ден ме гледа в огледалото
дълбокото море на самотата.
Ти можеш да започнеш отначало,
а аз не мога да приема края.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...