Ти можеш да си тръгнеш, не и болката.
Ти можеш да мълчиш, тъгата не.
Ти можеш да избягаш, но не може
да бяга този възел страхове.
Ти можеш да забравиш, аз не мога.
Ти можеш да вървиш, а аз оставам.
Смехът ти да е мек, но моят - остър.
От липсата ти тихо остарявам.
И всеки ден ме гледа в огледалото
дълбокото море на самотата.
Ти можеш да започнеш отначало,
а аз не мога да приема края.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
