Мое минало,  душевен уют,

спасение мое в мразовития студ.

Благодаря, че те има,

че от време на време

препрочитам отново

прашната книга,

събрала доволно

и труд, и любов,

и всичко достойно

от моя живот…

Място за почивка в тебе открих.

Там, в сърцето,

където те скрих.

Прелиствам те, минало,

ей така, за отмора,

за спасение или бягство

от злоради хора.

От човешко его

или просто… гъдел.

Безценно богатство, 

частица от пъзел

без който не мога

да продължа да редя

своето минало и бъдеще време…

Днес и сега!

Свободна от всякакво бреме

подреждам малки парченца

от семейство, надежди, мечти.

Аз и ти!

Творя своя картина!

Обикновена, красива!

Сглобявам, поправям,

нови парчета добавям.

Минало с настоящето свързвам.

А утре… За него не бързам…

Елементи от пъзела имам безброй.

Ако сглобя и последното,

ще настъпи покой…

Но аз покой не познавам.

Да бездействам, да чакам финал,

съжалявам…

Не за това човек е живял!

За миналото, направило ни

стойностни!                                                          

За настоящето, ТУК и СЕГА!                                                             

За бъдещето

с хиляди възможности,                                                 

давам своя вот!

За времето, наречено ЖИВОТ!