22.11.2019 г., 7:29

Пародия

710 0 1

Пародия

 

До тука беше! Ангелът дойде.

Погледа ме, почеса си брадата,

погали ме със белите криле

и ме понесе там, към небесата.

 

Не осъзнавах аз, че съм умрял.

Сега светът ми беше във краката.

До вчера долу, в него бях живял,

сега съм тук високо в синевата!

 

Посегна Ангелът към задния ми джоб,

измъкна половин шише ракия.

Бе сложено във пресния ми гроб

от някой мой приятел-арабия.

 

Подсмихна се: какво си мислиш ти?

Тук алкохолът забранен е строго!

Веднъж да глътна и го прибери!

Един гълток и тука ли е много?

 

Погледна ме и в миг ме съжали.

Шишето ми подаде с отвращение!

Веднъж ще глътнеш! Повече не пии!

Тук това е тежко престъпление!

 

Надигнах го. Веднъж преглътнах, дваж,

а след това изпразних го до края.

И ето на-добих във миг кураж.

Къде отивах все ми беше тая!

 

Ангелът ме гледаше втрещен.

Не вярваше, че празно бе шишето!

Той беше страшно, страшно изумен!

Това не беше виждал на небето.

 

Прегърнах го и тихо му запях

за кръчми, вино, знойни хубавици.

Ала в един момент се осъзнах.

Та тука даже нямаше девици!

 

И в този миг усетих, че крещя,

да ме свали отново на земята!

Не искам Рай с треви и със цветя!

Аз искам Ад, но долу на земята!

 

21.11.2019 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...