Пародия

Пародия

До тука беше! Ангелът дойде.

Погледа ме, почеса си брадата,

погали ме със белите криле

и ме понесе там, към небесата.

Не осъзнавах аз, че съм умрял.

Сега светът ми беше във краката.

До вчера долу, в него бях живял,

сега съм тук високо в синевата!

Посегна Ангелът към задния ми джоб,

измъкна половин шише ракия.

Бе сложено във пресния ми гроб

от някой мой приятел-арабия.

Подсмихна се: какво си мислиш ти?

Тук алкохолът забранен е строго!

Веднъж да глътна и го прибери!

Един гълток и тука ли е много?

Погледна ме и в миг ме съжали.

Шишето ми подаде с отвращение!

Веднъж ще глътнеш! Повече не пии!

Тук това е тежко престъпление!

Надигнах го. Веднъж преглътнах, дваж,

а след това изпразних го до края.

И ето на-добих във миг кураж.

Къде отивах все ми беше тая!

Ангелът ме гледаше втрещен.

Не вярваше, че празно бе шишето!

Той беше страшно, страшно изумен!

Това не беше виждал на небето.

Прегърнах го и тихо му запях

за кръчми, вино, знойни хубавици.

Ала в един момент се осъзнах.

Та тука даже нямаше девици!

И в този миг усетих, че крещя,

да ме свали отново на земята!

Не искам Рай с треви и със цветя!

Аз искам Ад, но долу на земята!

21.11.2019 г.