5.10.2004 г., 18:31

Пасианс

1.5K 0 0
Последен акорд от любовен романс.
С вой тишината пристъпва.
Тестето разбърквам за нов пасианс,
а картите - стари са - същите...
Дама спатия с очи ме опива,
а аз с безразличие кимам.
Да, беше някога - страстна магия
и картата следваща вземам.
Русо каро се усмихва наивно,
спомени в мен пак се смеят.
Весело беше, дори и намигам,
от радост очите синеят.
Купа забързана гледа прозрачно,
аз също спомени нямам,
беше отдавна - миг еднозначен.
Къде ли, кога ли е станал?
Картите свършват, а уж са тесте.
-Преброй ги! - в мен болката вика.
Ненужно е - зная много добре,
изгубих любимата пика.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...