Oct 5, 2004, 6:31 PM

Пасианс

  Poetry
1.5K 0 0
Последен акорд от любовен романс.
С вой тишината пристъпва.
Тестето разбърквам за нов пасианс,
а картите - стари са - същите...
Дама спатия с очи ме опива,
а аз с безразличие кимам.
Да, беше някога - страстна магия
и картата следваща вземам.
Русо каро се усмихва наивно,
спомени в мен пак се смеят.
Весело беше, дори и намигам,
от радост очите синеят.
Купа забързана гледа прозрачно,
аз също спомени нямам,
беше отдавна - миг еднозначен.
Къде ли, кога ли е станал?
Картите свършват, а уж са тесте.
-Преброй ги! - в мен болката вика.
Ненужно е - зная много добре,
изгубих любимата пика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...