26.09.2017 г., 10:50

Пастелно

1.2K 6 12

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато
скрито под облачен хребет,
гребнато в шепа от вятър,
хукнал в прозрачно кресчендо.

 

Много е тъжно, много,
как се топят цветовете –
литнали късчета сбогом
в сиви порои разлети.
Тъжен е. Много е тъжен
тънкият наниз на ято,
който за облак ще върже
син отпечатък от лято...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много съм ви благодарна, че усещате, споделяте и сте тук, където съм толкова много!
  • Виж ти,несмалко да се размина с удоволствието да прочета това хубаво стихотворение! Който търси-намира!
    Специални поздрави, Христина!
  • Красива поезия! Поздравления!
  • Благодаря ви, че сте с мен, момичета! Родена съм през есента, но тъжната й красота винаги ме натъжава, въпреки нейната многоцветна магия.
  • Хриси, фен съм и на поезията, и на прозата ти! Създаваш поредната си красота! Ама стига вече с тези тъжни есени.. Колко е красив танцът на листопада!
    https://m.vbox7.com/play:1e3fa9b58d

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...