hristam (Христина Мачикян)
531 928
Sep 26, 2017, 10:50 AM

Пастелно 

  Poetry
975 6 12

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато
скрито под облачен хребет,
гребнато в шепа от вятър,
хукнал в прозрачно кресчендо.

 

Много е тъжно, много,
как се топят цветовете –
литнали късчета сбогом
в сиви порои разлети.
Тъжен е. Много е тъжен
тънкият наниз на ято,
който за облак ще върже
син отпечатък от лято...

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много съм ви благодарна, че усещате, споделяте и сте тук, където съм толкова много!
  • Виж ти,несмалко да се размина с удоволствието да прочета това хубаво стихотворение! Който търси-намира!
    Специални поздрави, Христина!
  • Красива поезия! Поздравления!
  • Благодаря ви, че сте с мен, момичета! Родена съм през есента, но тъжната й красота винаги ме натъжава, въпреки нейната многоцветна магия.
  • Хриси, фен съм и на поезията, и на прозата ти! Създаваш поредната си красота! Ама стига вече с тези тъжни есени.. Колко е красив танцът на листопада!
    https://m.vbox7.com/play:1e3fa9b58d
  • Наниз от поетична красота! Браво!
  • Красиво е, като капка есенен дъжд, като жълто листо, като дъх на есенен вятър...
  • тъжно е, тъжно... и много красиво, просто поезия...
  • Чудесен синхрон между богати изразни средства, форма и смисъл! Прекрасно е!
  • От тази есен ме болят очите
    и падат като кестени на угар.
    Бакърите танцуват ненаситно.
    Последните ни сънища са първи.
    Невидима в мъглите самота
    заплашва неизменно да се случи.
    Не си представях вените така
    на хладно малокръвие научени.
    Листенца сме - на вятъра играчки-
    забравен корен, жаден и в дъжда,
    и затова не могат да заплачат
    търкулените кестени в калта.
  • Много е хубаво, много....въпреки в него тъгата.
    Можеш го, много го можеш...и със талант си богата!
  • Наистина е тъжно. Като всяко сбогуване.
Random works
: ??:??