Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия –
капки залязващ огън
в хлъзгави петолиния,
хладно дъждовно стакато
скрито под облачен хребет,
гребнато в шепа от вятър,
хукнал в прозрачно кресчендо.
Много е тъжно, много,
как се топят цветовете –
литнали късчета сбогом
в сиви порои разлети.
Тъжен е. Много е тъжен
тънкият наниз на ято,
който за облак ще върже
син отпечатък от лято...
© Христина Мачикян All rights reserved.
Ама стига вече с тези тъжни есени.. Колко е красив танцът на листопада!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
