Малка закачка
към Е. ;)
Вървеше слабичко момиче.
Край нея пъстри папагали.
Дърдорят ѝ, че тя е птиче,
което да обичат са желали.
Показват шарени одежди.
Крещят ѝ колко са мечтали.
И как загубили надежди
крилата им са натежали.
А тя усмихната върви си.
С пребити камъни е пътя.
В душата мисли възвиси си.
Пастирка е на папагали.
© Гедеон Всички права запазени