13.12.2021 г., 14:26  

Пастирка на папагали

610 1 11

          Малка закачка

                       към Е. ;)

 

Вървеше слабичко момиче.

Край нея пъстри папагали.

Дърдорят ѝ, че тя е птиче,

което да обичат са желали.

Показват шарени одежди.

Крещят ѝ колко са мечтали.

И как загубили надежди

крилата им са натежали.

А тя усмихната върви си.

С  пребити камъни е пътя.

В душата мисли възвиси си.

 

Пастирка е на папагали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гедеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не може една пастирка на светулки да не коментира стихотворение за друга пастирка - на папагали!😄 А и ми хареса написаното от теб, Жабчо! Развесели ме, да знаеш!
  • Пепи, освен новозеландските папагали, никой друг не яде месо. Ама си права другите хапят яко.
    Да му мисли пастирката, ама тя и без туй си е умислена.
  • Ша си го хвърляш нагоре и все едно вали
    Ако не бързаш изчакай, синоптиците предвещават сняг на Рождество.
  • Не искам погребан сняг, искам жив, валящ
  • Имам лопата, заповядай и си нагреби.
    Пепи, папагалите имат много тежки клюнове.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...