Малка закачка
към Е. ;)
Вървеше слабичко момиче.
Край нея пъстри папагали.
Дърдорят ѝ, че тя е птиче,
което да обичат са желали.
Показват шарени одежди.
Крещят ѝ колко са мечтали.
И как загубили надежди
крилата им са натежали.
А тя усмихната върви си.
С пребити камъни е пътя.
В душата мисли възвиси си.
Пастирка е на папагали.
© Гедеон All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
