Малка закачка
към Е. ;)
Вървеше слабичко момиче.
Край нея пъстри папагали.
Дърдорят ѝ, че тя е птиче,
което да обичат са желали.
Показват шарени одежди.
Крещят ѝ колко са мечтали.
И как загубили надежди
крилата им са натежали.
А тя усмихната върви си.
С пребити камъни е пътя.
В душата мисли възвиси си.
Пастирка е на папагали.
© Гедеон All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
