Мълчанието казват е от злато,
и глупостта е умна щом мълчи,
но ако проговори дъх на блато,
закрива с плесен въздух и лъчи.
Смирените отивали във рая,
страхът е и от агне по-смирен,
умира и страхливецът накрая,
а всъщност е умирал всеки ден.
За мене равносметката е ясна,
родих се с поразяваща уста,
разкъсвах с нокти какавида тясна,
политах без да зная да летя.
Сега казан във ада ми подгряват,
във рая скучновато би било,
но дяволите да не се надяват...
Ще отлетя, дори с едно крило...
© Надежда Ангелова Всички права запазени