Паячета
Напускаше ме във всичките
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения,
последен и реален,
в който ще ми кажеш "сбогом".
Не повярвах, че се случи.
Дочух го като
грачене на гарван,
удари ме, а после
падна тежко помежду ни,
изгаряйки пътеката.
Не можах да се разплача,
само се усмихвах
глупаво на себе си
и не спирах
усърдно да рисувам
кафяво - черни паячета.
десетки пъти, в които
аз си го измислях,
сякаш за да се подготвя
за единствения,
последен и реален,
в който ще ми кажеш "сбогом".
Не повярвах, че се случи.
Дочух го като
грачене на гарван,
удари ме, а после
падна тежко помежду ни,
изгаряйки пътеката.
Не можах да се разплача,
само се усмихвах
глупаво на себе си
и не спирах
усърдно да рисувам
кафяво - черни паячета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
