Паяжинка напомня за мене...
Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън.
Тук на прага, суша си косите,
ще съм тиха, по-тиха от сън.
Чуй, как плачат безмълвно тревите.
Лека нощ!Тази синя луна,
от душата ми прави вретено.
И изприда любов и вина.
Паяжинка напомня за мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
