Тази нощ и вретеното пари
Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън,
иронично в ресниците тревни.
Тя се връща наяве... и в трън,
пак посява вините си гневни –
Съвестта! Облепена с мъгла.
си тъче върху станове стари.
Всяко бъ́рдо превръща в стрела
... тази нощ и вретеното пари.
Благодаря от сърце на Надя за вдъхновението!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
