Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
8.02.2021 г., 10:09 ч.

Паяк златни измислици мята 

  Поезия » Пейзажна, Друга
272 6 10

Тръпнат жици, очакващи бели,
лястовици от дългия път.
Син южняк в дъгоцветни недели,
буди пъпките, да разцъфтят.

С облак бял ще поръби небето,
розов цвят над града ще вали
и ще бъде неделя, додето,
сивотата светът преболи.

Ще погалят болника лъчите,
извор вярата –  жива вода,
с две дечица от обич умити,
ще прогони и смърт  беда.

Плахо пак ще надникне тревата,
на небето под синия шал.
Ще изгрее Луната, когато,
шарен смок е под камък заспал.

Ще прошепне без глас, на зефира,
стих изписан по звездния прах.
За надеждата –  тя не умира,
ситни бисери –  обич и смях,

ще събудят заспалата нива,
първи листчета – стари лози...
Пролетта, като вино опива,
сок по тръпни филизи пълзи.

Паяк златни измислици мята,
хваща трелите, в птичия зов
Пролет моя, върни се когато,
този свят е готов за любов...

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??