krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
1.05.2013 г., 22:16 ч.

Пазачът на фара 

  Поезия » Философска
1865 0 5

Пазачът на фара, не!

Почакайте, става дума за нов!

А не оня познайник на Валери Петров.

Та, пазачът на фара запалил цигара,

от мисли прояден, намръщен и гладен.

Завършил строежа, критично оглежда

кулата фарова и огледалото,

новото - не старото,

с което в тъмното нощем ще свети

на всички приятели, бардове и обикновени поети…

Без покана да дойдат на гости,

дори и през пости.

Да носят само китара,

че свойта положи в градежа на фара,

а ето сега, след като свърши строежа,

всяка нощ, че и ден го наляга копнежа,

за песен и музика стара,

с верни думи - не с трам-тарара.

Да повие душата си поръждясала -

в спомени,

толкова дълго далече прогонвани.

Да развърже мечтите си - нека да скитат

покрай прибоя, пясъка и скалите,

че само те го крепяха векове и епохи,

забравени от света - последни пройдохи,

когато бълнуваше думи - незаписани още

в свойте безсънни и безпаметни нощи…

Та, мечтае пазачът на фара

за топъл звън на нежна китара.

И чака стари приятели,

препивали с него и много патили,

навлезли в лоното на есента,

горди - с белите ризи.

Разбрали, че няма да оправят света,

но пак воюват с капризите…

Да изпратят лятото с песен

и звън на стара китара.

Какво, че вече всичко е есен?!

Те имат приятел на фара…

© Красимир Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??