Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.
Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е,
поне за минута сме с тебе добри и сме бели.
Врабците навън отброяващи зимното нямане,
предричат снега и безкрайните гладни недели.
А котка край огъня дебне, да хване искриците,
от нашите мисли разбридано крайче подръпва.
И себеподобни сме ние и тя - лунатиците,
сънуващи макове, юни, авлиги и жътва.