Patrizzia (Надежда Ангелова)
2251 18480
2 нояб. 2020 г., 09:38  

Pазбридано 

  Поэзия » Другая
447 7 11

Ноември рисува златисти картини в очите ни.
Хвърчилото лятно  отлитна по слънчеви дири.
С подбити нозе и измръзнал от дългото скитане,
в комина ни вятър шансони забравени свири.

Блести в хризантемите скреж и в косите - измамен е,
поне за минута сме с тебе добри и сме бели.
Врабците навън отброяващи зимното нямане,
предричат снега и безкрайните гладни недели.

А котка край огъня дебне, да хване искриците,
от нашите мисли разбридано крайче подръпва.
И себеподобни сме ние и тя - лунатиците,
сънуващи макове, юни, авлиги и жътва.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??