thedac (Димитър Драганов) thedac (Димитър Драганов)
67 876
2.01.2020 г., 0:18

Пазител на Троя

571 2 2

Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.

Без задръжки в дома ми ела.
Съблечѝ измореното тяло.
Ти нима си самотна жена?
Дай ръка. Да се слеем изцяло.

Подарѝ ми милувка една –
на ръба на скалата отвесна.
След това ще летя, ще звуча
като песен, изпята чудесно!

Целунѝ ме в нощта, целунѝ!
През деня забравѝ, че си моя!
За сърцето, което мълчи –
съм звезда и пазител на Троя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0