Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.
Без задръжки в дома ми ела.
Съблечѝ измореното тяло.
Ти нима си самотна жена?
Дай ръка. Да се слеем изцяло.
Подарѝ ми милувка една –
на ръба на скалата отвесна.
След това ще летя, ще звуча
като песен, изпята чудесно!
Целунѝ ме в нощта, целунѝ!
През деня забравѝ, че си моя!
За сърцето, което мълчи –
съм звезда и пазител на Троя...
© Димитър Драганов All rights reserved.