Печал...

~&~*

Небето тихо пак въздъхна

И в дланите ми днес Сиротно

Спря...

НЕБЕТО ЗАРИДА!

Бездомно~*

ТЪЖНО...

На мойта гръд

Положило глава

~&~*

Очите му-

Бездънна яма...

Във моите очи

ИЗЛЯХА СЕ~

ПЕЧАЛ!!! ~&~*

Ръцете му...

Аааххх~

КАК ПРЕГРЪЩАХА МЕ САМО!!!

Едни ръце...

ТЪЙ ЖАДНИ~*

Тъй гладни...

ЗА ЛЮБОВ!

За Ласка-

Увита в топъл облак

Изрисуван...

ИЗЦЕЛУВАН~*

Изплетен шал

С УМИРАЩИ ОТ СТУД

Цветя...

Прегърнал гола женска плът

~&~*

НАКАЗА МЕ...

Ти всъщност~*

ТУЙ МИ ОБЕЩА...

Да страдам

ДОРДЕ ЖИВА СЪМ...

В СТРАДАНИЕ

ПРОКЛЕ МЕ...

Да тъна

В НИЩЕТА!!!

И случи се...

Стоя с Небе

Във скута ми...

ПРОКЪЛНАТО ;(

СТУДЕНО,

НЯМО~

А уж обагрено

В ЧЕРВЕНО Е!!!

КАКЪВ Е ТОЗИ СТУД!!!

И КАК САМОТНО СТЕНА...

Потънала във кърви...

В ТЪМНА ЯМА!!! ~*

ОЧИТЕ МИ...

ОЧИТЕ ТИ,

НЕБЕ...

ЖЕЛАНИЕ БЕЗ ВЯРА~*

ИЗЛЪГАНИ!

ИЗБОДЕНИ ОЧИ ;(

НЕ ВИЖДАТ ТЕ,

А САМО СТЕНАТ!!!

Безмълвно искащи...

УПЛАШЕНИ!!! ;(

От ТЕБ, НЕБЕ!!!

Че лепнеш в кръв

И СИ ТОЛКОВА СТУДЕНО!!! ;(

Смърт.

~&~*

Обагрих скута си~*

РЪЦЕТЕ МИ

В ЧЕРВЕНО ДНЕС ГОРЯТ ;(

Едно Небе...

В нозете ми

Ридаещо

ПРОСТЕНА!!!

Потърсило УТЕХА

В СКУТ~

Хляб и Вино...

Плът и кръв

~*

Цапаща ръцете Ти,

НЕБЕ!!!

НАПОМНЯЩА ТИ ДНЕС~*

За мене...

Една жена, останала

На Тоз...

Тъй мрачен,

Тъй страшен,

ПЪТ...

ОБАГРЕНА В ЧЕРВЕНО

~&~*

ЕДНО НЕБЕ

В нозете ми...

Ридаещо

Днес горко

Спря~

Очите ми...

Бездънна яма~

ИЗЛЯХА СЕ!!!

В Очите МУ...

ПЕЧАЛ

~&~*

Едно Небе ридаещо

Днес горко ПАДНА...

Въздъхна нежно

И ОСТАНА

~&~*

Остана нямо...

Поискало

ДА ГО УТЕША

~&~*

ААААХХХ!!!

КАК НЕБЕ СЕ УТЕШАВА!!!...

Когато ДНЕС...

Очите ми са...

Черна...

ТЪМНА...

Яма...

КАК НЕБЕТО ДА ТЕША!!!

Когато...

В Неговия скут

СТОЯ ПРИМРЯЛА!!!

ТЪЙ ЖАДНА!!!

ГЛАДНА...

ЖАДУВАЩА ЛЮБОВ...

ААААХХХХ!!!! ;(

КАК НЕБЕ СЕ УТЕШАВА

~&~*

Когато моите очи...

БЕЗДЪННА СА

И черна яма...

ИЗЛИВАТ СЕ БЕЗСПИР~*

В горещия ми скут...

НЕБЕТО ТИХО

ПАК ВЪЗДЪХНА...

Въздъхнах тихичко и аз~*

Във Облак-шал

За Него се превърнах...

Със вплетени умиращи цветя~*

ПРОКЪЛНАТА СЪМ...

Аз други да обличам...

Но гола все в Студа

Несрета да стоя...

Прокълната съм...

В скута свой...

Тревогите на другите

Със Нежност да теша~*

А свойте Чувства

В камък издълбан да сбирам...

БЕЗМЪЛВЕН КАМЪК-

Привързан към нозете ми

с верига...

С катанец як

До глезена ми прикован~*

Едно Небе...

ВЪВ СКУТА МИ ПОТЪНА...

Едно Небе...

Поиска да Го Утеша~*

ЗАВИХ ГО С ШАЛ...

Със себе си

ЗАВИХ ГО~*

Завих Го

С моята Душа...

Дал' стоплих Го...

В ОЧИТЕ МУ ПРОСВЕТНА~*

Целуна ме!

После успокоено То заспа...

А аз...

Длетото свое пак

В студената си длан

Пристегнах...

Стисках силно...

И дълбах във камъка...

ДЪЛБАХ!!!

16 октомври 2010 г

Л-Е

... стрито цвете

в камък издълбан...

http://www.vbox7.com/play:30d52956