djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
4.03.2016 г., 19:21 ч.

Пеещи думи (...след стогодишна тишина) 

  Поезия » Друга
1721 2 29

Онемяха ми думите всички...

много тъжни, самотни и тихи.

Разпилени на букви и срички,

те в сърдечната стая се скриха.

 

Като малки ранени мишлета

свити в своя дом дълго живяха.

Ала някой повдигна резето

и светулки разпръсна из мрака.

 

Сивотата до бяло разнищи

и тъгата до грамче обрули.

Топъл полъх, невидимо-скришен,

им донесе от жаркия юли.

 

Кой е той ли? Навярно вълшебник...

Или някой от мене измислен.

Но в средата на скучния делник,

ето - думички пеят по листа.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Думичките на Жанет определено ми липсват и на мен. В нейните стихове винаги имало много любов. Дори и в тези, които имало тъга пак са били пълни с любов, а не с гняв и безсилие.
  • Приказни са тези думички, които " пеят по листа"!👏💖
  • Прекрасно!
  • Смехурко, поздрава е лесен, да взема ти го пратя, че и твоите думички някъде са се смушили по сърдечните долапчета Липсват.
    Благодаря на всички!
  • Този вълшебник да вземеш да го поздравиш от мен! Поздрав най-сърдечен...
  • Ооо... толкова е красиво! Адмирации!
  • Привет, вълшебнице!
  • Липсваше ми, Джуд,много....
  • Поздрав и от мен!
  • Три дни си умувам над благодарствената реч, но то от толкова адреналин не можах да го издокарам пак Затова само ще ви благодаря, че ви има, че сте тук и че винаги ме спасявате, ако река преждевременно да се гътна. На две човечки специално, че не спряха и не спряха да ме ръчкат да излизам от хралупата - Ирен и Анабел - целуфчета :* :*
    Любима, ами що не го подкупи, некакси... можеше да ускориш процеса
    Емо, можеш да ми се реваншираш с първия танц на лято
    Радето и Таня ме познават като себе си просто, затова си знаеха, пък...
    На най-зорко следените от мен, въпреки нямането ми - ЛибоФ и ВалЕ ще кажа - О!споделености мои... обичам ви за два живота още напред
    На всички вас и още на Меги, Елиботка, Доче, Лина, Любо едно и Любо две, Сеси, Цвети, Роси, Исмаил, Дани, Мартина, Askme, Владимир, Бел, мятам по една грамаданска прегръдка и отивам да чакам да ме захапе Музата ( с големите зъби ) защото будната кома свърши - ето съм вече
  • Поздрав сърдечен!
  • Зарадвах се.Ледът е нещо временно.
    Мълчанието също е с лимит.
    След раните остават тъжни белези.
    Но думите са за да изкрещиш...

    Благодаря ти че се завърна
  • Благодаря, Джу!
  • Браво усмивке Усмихна ме и мен. Много ми хареса.
  • Приветствам завръщането ти, Джу. Пиши, миличка! Пошушнати от вълшебник или не, в твоите думички има вълшебство.
  • Радвам се, че отново чета твоите вълшебни стихове!
  • Хубаво е!!!
  • Обичам твоите пеещи думички!
  • Радвам се, че се върна! Искам, да те чета!
  • Прелест!!!
  • Чудесно е!
  • Прекрасно е!
  • Харесах.
  • Чу ли, Джу, тука ти е хвърлен пъпа... Пък...
  • Джу, не мога да го коментирам стихотворението... Не и сега... Толкова светлина излъчва. Свети! Прекрасно е!
  • Не ме изненада! Очаквам от известно време появата ти с нещо хубаво, пролетно... Нека думичките ти повече не се крият, защото тук им е мястото!
  • Добре дошла отново! Липсваше!
  • Сух е юли като жар,
    пари, пари, пари,
    Някаква Сахара,
    дъжд на лятна гара...
    Що пък не, що пък не...
    нещичко да съм поне...
  • Който и да е този вълшебник, определено не е съвсем измислен, щом е направил подобно чудо! Или просто е чул отдавнашните ми молитви да се завърнеш! Няма как да кажа, че се радвам, защото е много повече от това! Чудесно завръщане, Джу! Липсваше на сайта!
Предложения
: ??:??