5.02.2009 г., 9:29 2017-01-18T07:11:35+02:00

Предзалезно

Поезия » Любовна

975 0 16

Аз мислех, че обичам. Но разбрах –
през есени и зими съм вървяла
и само в сън за пролет съм мечтала.
Така невинно младост пропилях.

Сега е късно огън да запаля –
(стърнището дими, но не пламти).
И сигурно не съществуваш ти.
Мираж си бил. Мечта си в моя залез.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ria (Гергана Иванова)

Вкара ме в размисъл. Предметите- свидетели на живота ни дали се радват на нашето щастие и страдат, когато сме самотни и тъжни? Всеки, докоснал се до тях ги зарежда с енергията, която носи.

2009-02-05T21:44:45+02:00
нмг (Надежда Маринова )

Усещането, докосването, спомените...
Утеха.......
Хареса ми!

2009-02-05T20:51:49+02:00
Laska (Ласка Александрова)

с малко тъга но хубавко

2009-02-05T18:20:33+02:00
Медхора (Лора)

Много тайни знае тази пейка...Мирише на романтика примесена с малко тъга..

2009-02-05T18:11:38+02:00
voda (Елица Ангелова)

Елате в този парк, за да срещнете всички любовта, Приятели!
Благодаря ви!

2009-02-05T17:20:02+02:00