27.07.2014 г., 22:37 ч.

Пейзаж-Събуждане (Вали ли нещо друго?) 

  Поезия » Друга
602 0 15

Вали ли нещо друго със цигарения дим,

освен беззвучие?

Валят май няколко минути също,

пришити в наметалото на вечността.

А кръпките от облачно -

едната върху другата -

с конци са свързани от тишийна.

 

Вали ли нещо друго със цигарения дим,

освен беззвучието с няколкото си загубени минути -

във вакуумната, още спяща, празнота?

Разкапват се и мислите ми, май.

Заливат ме със глъчка счупена.

Но моят ум не ги дочува още, знам.

 

За друго нещо той по навик се заслушваше.

За друго нещо - той слухти натам.

И щом дочуе вятърният чан - раздвижен - сепва се.

В очакване се спира и замлъква ням, така.

 

Очаква да усети мозъкът ми чувствата,

настройва се със прилива от, сякаш, радио вълни.

Вали ли нещо друго със цигарения дим,

освен предчувствие, във този миг?

Освен съзвучие?

 

Мелодии звучат.

Звънтят прокапали във утрото стрехи.

През капките е Слънцето пречупило

усмивки, в смехове родени с първите петли.

 

И музики различни в мен привлечени,

не раждат какафонии -

а радост и симфония искри.

Лъчи! Лъчи са струните на лирата.

И в светлина облечен,

в ритъма танцува голият ми дим.

 

И радва се от моите очи - най-детското събуждане.

Събуждане във веселост - пречупена през капки мир.

Вали ли нещо друго сутринта,

освен въодушевлението - с'светлия си глас от слънчево?

Вали ли нещо светещо?

Или на утрото - усмихвам му се само аз, кажи...?

 

Не, по-добре недей!

 

Мълчи!

 

Беззвучие...

 

Аз знам.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Фабер, позволявам си да ви отговоря, защото държа на моята страничка да няма неотговорени въпроси. От тук-нататък, ви моля да ми пишете на пощата!!!
    Държите ли да познавате моята Вяра? Ако е така осведомете ме по пощата и там ще получите пълни и много протяжни отговори, обещавам ви. Старая се да разпространявам истината - колкото мога повече - това е щастието, а щастието е смисълът (: Не знам защо, след като ви споделих, че харесвам някои моменти в дъновизма - вие ме направихте дъновист. По същата логика мога да съм будист, илямист, антихрист, или индианка. А не съм!
    Не желая да коментирам Ена!
    С послеписа ви съм почти съгласна. Има светлина, която е енергийна, има и светлина, която е създадена за зрението. С други думи: светлина за душата и светлина за тялото. Но и двете в същността си са едно и също - Светлина.
    П.С.: Във всичко на земята се съдържат двете протовиположности, които са едно и също нещо. Така е изградено всичко, включително и Висшият разум.
    Светлина ви пращам -С
  • selene727 (Северина Даниелова): 29-07-2014г. 00:36
    ".............. Светлината е светлина."

    Привет! Мога да Ви опонирам (но не като мои импровизации, а като съобщаване на утвърдени тези и ....практики) по всички въпроси, но се спирам само на това, което съм цитирал. То е доказателство, че Вие не разграничавате естествена, така да се каже, и свръхестествена мистика. Например в стила на "Бхагавадгита" природните сили, наречени гуни ( стях се "занимават" ведите), които условно можем да приравним към естествената (Вашата ) мистика, подлежат на "надмогване" (т.е. преминаване в свръхестествената мистика): "Надмогни трите природни сили - предмета на ведите. Отвъд лъжата, над двойствени чувства, и необвързан от притежания - пребъди в атмана." (2:45)
    Ще Ви обърна внимание и върху нещо много съществено: естествената благодатна здрава мистика също е нещо ценно и за много хора е достатъчна - не им трябва да се занимават със свръхестествена такава. Това обаче не изключва поне някои от тези хора да знаят правилните постановки по въпроса. Така че радвайте се на естествено-мистична благодатност, ако я имате в този период, но знайте, че има и свръхестествена такава със своите характеристики, а също така гледайте да не "опирате" на грешните принципи на окултизма (в рамките на който влиза и дъновизма, доколкото изобщо има такова "учение" и на разни недостатъчно качествени религиозни вероизповедания и виждания. Поздрав!

    П.п. Светлината е тварна, т.е. създадена (от Бог) и нетварна (несъздадена, а представляваща Божествена енергия, която е проявена в света като част от Бога, но не е неговата същност, която(същност) си остава скрита, непознаваема). съветвам ви да запомните това поне за да си повишите още повече общата култура.
  • Благодаря ти, мила Северина, за доблестната защита по повод стихотворението ми "Лабиринт".

    Оставам ти вечно признателен: Младен Мисана
  • Напълно съгласна с Радиола! Благодаря ти, че вля малко разумни думи.
    Ангел, (:
    Мисана, благодаря за рамото!
    Фабер, благодаря за инфото, както винаги! Добре дошла е всякакъв вид информация при мен. За никотина - беше ми много интересно да прочета и да се съглася. Колкото до нетварната светлина, повярвайте ми имам си изградена връзка с нея много над всякакви религии. С риск да не ви се понравя - християнството (особено православното) е далеч от истината, има доста други религии, които го надскачат в идейността си. Религията е добър тласък към истината, но нищо повече. Както Фройд е дал цялата истина за животното у човека и нищо повече. Това е само фрагментарна и непълна идеология, дори бих казала, че идеологията на Фройд (която отхвърля океана) е доста по-близко до висшето - от повечето религии. Светлината е светлина. Няма дявол, по дяволите...Всеки сам отговаря за постъпките си и за изборите си. Всеки сам ръководи живота си. Всеки сам си е Господ. „Бог е мъртъв!“ И така не отричам Цялостта, а напълно я провъзгласявам за реална! Това е моят мироглед, разбира се.
    Светлина и Мир -ИНАСЕВЕРИНАЮГ
  • Хора,превърнахте сайта в някакъв форум, в който всеки се е взел толкова на сериозно, че чак не ми се намесва и на мен!За качествата на Северина има кой да говори – ние не сме нито нейни родители, нито нейни учители, дори не я познаваме.Можем да съдим за нея от предложените ни произведения...Които не винаги и не на всички допадат.Това е нормално и не виждам защо трябва да се прави прецедент от това, че на някой не е допаднало нещо.И защо трябва толкова да се разводняват нещата.Дайте да говорим по същество и да не превръщаме коментарните пространства в лични бойни полета и състезателни отсечки.
    С уважение към всички!И най вече към Северина, чиято страничка не печели от намесата на толкова доброжелатели и съдници!
  • Северина, с риск (който перманентно поемам ) да стана менторски досаден, ще Ви дам кратка информация, която няма литературно отношение към интересното и хубаво, пак отбелязвам, стихотворение, но "общоидейно" такова вкл. и на общо основание (т.е. не само към стихотворението) отношение. Тази информация, която може да Ви се стори малко странна, поместена тук от мен е: 1. за никотина (" цигарения дим"; 2. за нетварната светлина ( във връзка и с: "Вали ли нещо светещо?Или на утрото - усмихвам му се само аз, кажи...?";

    1.Никотинът е наркотик, който се вплита в страстите на човек, вкл. и главно в част от неговата сексуалност. Има я тезата, че той води до "неорганичен оргазмичен еквивалент". При някои хора той е една недостатъчно добра възможност (но все пак възможност!?, а и "прекаленият светец и Богу не е драг!" да си "раздвижат" вид блокирани техни енергии, включително и основно либидинозни такива. Никой, обаче, не може да стигне до достатъчно добра и здрава метафизика и мистика (и свобода от страстите), ако е постоянен пушач на тютюн. Може да стои само на "шаманско ниво", напр., което много компромисно изглежда би могло да е някаква МНОГО УСЛОВНА добра временна алтернатива на истински здравата духовност.

    2. За нетварната светлина засега ще Ви кажа мистичната православно-християнска постановка, че тя е без-образна, т.е. всяка насока в съзнанието към образ веднага индикира, че става дума за тварна (понякога свързана с дявола, ако използваме съответната за това вероизповедание терминология), а не нетварна (свързана със Светия Дух) светлина.

    П.п. Нали не се шокирате, че пиша подобни неща. Не крия, че ми се ще да Ви повлияя мирогледа ( и не само Вашия - за това и пиша тук, открито, макар че си давам сметка, че принципно по-съответно е подобни неща да се пращат по личната поща...) религиозно доктринално напр., без, обаче, насилствено да Ви индоктринирам, разбира се. Давам си сметка, че в някои случаи и места си падам малко "проповедник", явно.

    П.п. Ена има редица положителни качества, но и липсва, струва ми се, достатъчно такъв тип метафизично-житейско-художествена "развитост", която да и позволи да разбира някои неща, мисля аз.
  • Какво сте се заяли с момичето? Не можете да му простите 3 основни неща: че е младо, че е хубаво и че е талантливо. Завистта е страшна болест - минава 10 дни след смъртта.

    Северина, не им обръщай внимание на тези дребни души. Послушай ме аз какво ти казвам. Имаш голям талант. Заставам зад това си непоколебимо мнение с цяла една поетична вечност, която имам зад гърба си. Пиши както ти идва отвътре и въобще не им се впрягай! Ако те притеснямат - споделяй с мен и хич не си губи времето да им отговаряш. Така само ги мотивираш да ти скачат още повече. А от помията дето бълват срещу теб, черен петък ще им дойде на главата. А когато това стане ще разберат, но ще бъде късно. Защото талантите са под закрилата на такива като Бог и като мен.
  • /Не,по добре недей!
    Мълчи!
    Беззвучие...
    Аз знам./
    Няма смисъл да се обсъжда...Поздрави!!!
  • Ена, не си права! Едно и също са! Изкуството е огледален образ на твореца и не може да се изкриви!!!
    Камен, радвам се, че си човекът-свръзка, харесвам такива хора...
    НО нека прекратим разговора тук, моля! Не е като да нямам поща! А вече прекаляваме с прекаленото!
    За последно -С
    П.С.: пия само червено вино вече

    ППС.: за да не товаря и аз, а съм инат и трябва да е моята - последната дума... Ена, моля те, не така - с ирония, не ми вкарвай думи в устата - никога не съм се провъзгласявала за поетеса, аз съм на същото дередже като теб: „Нямам нито амбициите да съм поетеса, нито самочувствие на такава... опитвам се да претворя в стих моите емоции, чувства... да споделя откровения... и естествено да си кажа искрено какво ми харесва и какво не... и защо според мен не ми харесва... “. В ползата от файдата трябва да вярваш, защото обратното ще значи, чене вярваш на думите си. От тук нататък: ПОЩА! -С
  • Да, Ена... трудно е да се усещаме по мрежата. Щом съм те разбрала погрешно - искам да ти се извиня! За съжаление, все още усещам някакъв вид ирония, но вероятно е остатъчно чувство в моята си глава... Приемам те каквато си, повярвай ми... това е правило при мен! Благодаря ти, че си честна към мен, аз също бях (:
    П.С.: Не си права за имането на отношение. Аз не познавам и ван Гог, нито Дали, или Пикасо, нито Лорка, или Фотев, или теб - но имам ясно отношение към всички изброени!
    ППС.: Цялото това писане... може би е от заблуда, но не беше излишно!

    Камен, благодаря ти отново!


    Тъй като видях, че дискусията продължава - слагам моментален край! Съгласявайки се веднага, че съм много по-добра в рисуването! И благодаря за комплиментите (: (: (: + добавка, че никого не съм набеждавала в омраза!!!
  • Ена, никога не бих се притеснила от отрицателния коментар - по начина, по който си мислиш. Явно проблемът е в първата част на стихото, което ме притеснява чисто проблематически и ще се пробвам да го премахна. Ако не се получи, то - да - цялото стихо отива на кино. В крайна сметка за това поствам нещата си тук. По-лесно е да видиш грешката си - когато ти бъде посочена и аз се възползвам от това. По този начин ме притеснява единствено злобата, която насъбираш срещу мен, защото е вредна за теб самата. И се притеснявам единствено за теб, защото тя се отблъсква от мен и се връща директно при теб. Аз съм огледало, съжалявам. Мен няма да ме тормози повече от 5 минути, защото приемам човешките комплекси като нещо нормално и ги разбирам. Не си първата, нито последната такава ситуация. А с разбирането - започваш да виждаш нещата по много по-спокоен и ненатоварващ начин. Аз самата също ги имам, разбира се, но се старая да ги редуцирам, а не да ги подхранвам! Дори да ми отговориш, че коментарът ти е просто коментар, мисля че никой не е достатъчно сляп или глупав, за да си затвори очите пред заядливото ти: „да ни накара да зяпнем от възхита заради оригиналността“ и защото не е достатъчно - още една камара удивителни. Наистина ме удиви... пишех повече от 3 удивителни, докато стана на 13 и се сетя, че е смешно и ненужно и само ме прави да изглеждам инфантилна (не че не съм била). Как да ти го обясня... разбира се, че се старая да събера очите на хората с оригиналност... работата е там, че не ми е главната цел като седна да пиша (или рисувам)! Тук ти говоря за подсъзнателното - разбира се, че искам да се отлича и харесам. Ако ми кажеш, че ти не искаш... трябва да лъжеш или другите, или себе си, или да си глупава. Но повярвай ми, не сядам да творя с нагласата „ей сега ще им паднат ченетата“, правя го от удоволствие И ДАЛЕЧ НЕ СЕ МИСЛЯ ЗА ГЕНИАЛНА (поне в поезията)! А и колкото по-добра ставам в писането, защото смятам, че имам напредък - толкова по-недоволна ставам от себе си и от речника, който използвам. Не мога да въртя едни и същи думи до края на живота си, нали. А и пиша така както ми дойде асоциативно в повечето случаи - не мисля „ох, дай някоя по-завъртяна дума, или словосъчетание, че трябва да им се завие свят от мен“. Старая се претенциозните думички да са сведени до минимум, но не мога и да не ги ползвам, защото това значи да изкривя себе си! Съжалявам, ако начинът ми на писане не ти допада вече, но аз смятам, че започвам да оформям тъкмо в момента - нещо от себе си. Стихото може да погледна, но да променя себе си - защо?! Радвам се, че си забелязала афинитета ми към директните отношения. Ето, сега, аз - както винаги - съм директна. Съжалявам, ако моята личност те е притеснила, тя си е такава. Искам да подчертая (с 1 черта), че не целя да нараня чувствата ти. Прочети отговорът ми с нормален, а не агресивен тон и ще видиш колко по-различно звучи.
    С най-топли чувства: ИНАСЕВЕРИНАЮГ
    П.С.: Камен, ти си достатъчна топла дума! (:
  • Мисана, както винаги - абсолютно прав. Специалното утро, което се описва е след безсънна нощ, или две, вече не помня, стихото е писано пролетта. В такива утрота всичко ми се случва много бавно и има нужда от дълго време да загрее (като стар реотан, ха-ха), така че в случая се радвам на този дЕфект, разбираш защо.
    Камен, този въпрос-клопка (без да го съзнаваш)... Сега ще ме убият за това, което си позволявам, защото фактически променям българския език и вероятно ще ме оглозкат като риба по Никулден...но, да, напълно е нарочно - така ми харесва. Правя го за себе си и не го налагам на другите, затова се надявам да мина покрай капките (кинжалите) този път... Радвам се, че ти е харесало (:
    Фабер, радвам се на положителната ви оценка! Колкото до цигареният дим - старая се да го редуцирам ожесточено. За сега съм на 1/3 от предишното количество и съм много горда от себе си. Може би, с право се ожесточавате, но не бъдете предубеден.
    Ева, съжалявам, че не ти е харесало. Но не съм съгласна, че не му е възможно да вали. Пробвай да прекараш безсънна нощ (или повече) във взиране в нещо конкретно, влагайки цялата си мисъл и енергия в него - и повярвай ми - светлината ще накара дори цимента да вали...
  • Това стихотворение е абсолютен - миш-маш...!!! С цигареният дим нищо не може да вали, още повече - съзвучие, нито и свежест, защото носи само умора, замайва съзнанието - толко добре ни го изясниха и забраната не помага на най-заклетите пушачи..., има и „тамагочи” за спиране на тютюнопушене..., /QuitKey/...!!!
    "Очаква да усети мозъкът ми чувствата,
    настройва се със прилива от, сякаш, радио вълни.
    Вали ли нещо друго със цигарения дим,
    освен предчувствие, във този миг?
    Освен съзвучие?"
  • Това е хубаво и интересно стихотворение, вкл. и защото вероятно може да е отправна точка за разсъждение относно един от най-големите религиозно въпроси - за характера на Благодатта...

    П.п. Забележка - като чуя "цигарен дим", по правило се ожесточавам!
  • Въпреки, че конкретно това стихотворение, в своята цялост, противоречи на концепцията ми за поезия, прераснала в инстинкт, то ме докосна със своята многопластовост и словоструйност, характерни за стила на авторката. Моето лично усещане е, че в частта си:

    "Мелодии звучат.
    Звънтят прокапали във утрото стрехи.
    През капките е Слънцето пречупило
    усмивки, в смехове родени с първите петли.


    И музики различни в мен привлечени,
    не раждат какафонии -
    а радост и симфония искри.
    Лъчи! Лъчи са струните на лирата.
    И в светлина облечен,
    в ритъма танцува голият ми дим.


    И радва се от моите очи - най-детското събуждане.
    Събуждане във веселост - пречупена през капки мир.
    Вали ли нещо друго сутринта,
    освен въодушевлението - с'светлия си глас от слънчево?
    Вали ли нещо светещо?
    Или на утрото - усмихвам му се само аз, кажи...?


    Не, по-добре недей!


    Мълчи!


    Беззвучие...


    Аз знам.",

    пред мен стои завършено и хубаво стихотворение. Сякаш в предходната част на текста авторката само е загрявала.

    Но заради тази само част й давам най-високата оценка в сайта - отличен 6.

    Поздравление, Северина!
Предложения
: ??:??