Пейзаж със дълга улица
С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени…
И само - красивата мулатка
на примамливата вечер
пленяваше безмълвното достойнство
на разгонения вятър…
Като разбудени от мрака истини -
изгряха първите звезди,
първоначално - бледи с голотата си -
и в миг… безвремието опустя
в захласа на невидимо очакване…
Разстилам шала
на недорисуваните си копнежи
по стълбите неравни към душата си.
Изправям се неистово
и дълго моля притихналата улица…
Да дойдеш…
Красимир Чернев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
