15.08.2020 г., 10:23

Пейзажите на Времето

1.3K 2 12

И пустинята някога е била океан, 

а плажовете – равни поля, 

огромният остров – малък вулкан, 

дъждовната капка... човешка сълза... 

 

Всичко се мени, дори звездите, 

изчерпват се и се превръщат в прах. 

А Времето, за да си запълва дните, 

изгражда нови светове от тях... 

 

Защо тогава смятаме, че ще бъдем вечни?

Дори и Вечността безсмъртна май, че не е... 

И смятам, че с претенциите ни смешни

дори и Времето, нечуло ги... се смее... 

 

04.03.2016.

 

Георги Каменов 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ангелче, пропуснал съм да ти благодаря за чудесните думички относно стихотворението ми, е, сега оправям този пропуск, и поднасям извинението си, за това недоглеждане от моя страна.
  • Краси, дори и да допусна някъде грешки, а това при мен е нормално, те се поправят. Но когато талант за писане няма, правописът не може да го компенсира. Една малка мислителска сентенция, подарък 😊
    Адаш, радвам се на оценката ти.
    Ничка, уникално включване! Без думи съм! В буквален и преносен смисъл.
    Йоана, благодаря, че ме защитаваш тук, защото така виждам твоето включване. То вече за всички е ясно, смятам, че към моята личност има "специално" отношение в този сайт.
    Благодаря на всички изказали се с коментар тук!
  • Ето два линка, които могат да изяснят правописа на "нечул" (нечулият, нечуло, нечулото и т.н.):

    https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/07/1-14/

    https://rechnik.chitanka.info/type/81

    стига да няма грешка в тях, разбира се.
  • Пустинята е ирис без сълза, кладенец на вечни мълчания.
    Няма дъжд без вода, тревите са забрадки за щурци и цикади.
    Плажовете пуста земя, солта на раци без зими и осолени медузи.
    Вулкан с лава и гръм, остров на очите на смъртност и време...

    Времето е ален дух, с пурпурни очи, в дланите си ни прегръща и променя..
    Младостта си отива разкъсан фиш, в кичурите бяло мъдрост те спохожда.
    Звездите са неонов прах, празни и самотни, достигнеш ли ги знай, в пространството
    се гонят персеидени кошути.
    За да се запълни знай, календар, седмица, година, в зениците си пазим
    стрелките на часовник и секунди.

    Не сме безсмъртни, а с временни кожуси, кал с кал пришити.
    Вечни сме с мънички следи, в сенките си носим сладостта на живота.
    Глина сме и лесно се рушим и чупим, ръбчетата се не лепят, систолна е
    аритмията на душите.
    Вечни сме и с мънички следи, в спомени оставаме и глухарчени писма.
  • Хаща от първия стих. Хареса ми-

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...