mislitel (Георги Каменов)
1006 10302
Aug 15, 2020, 10:23 AM

Пейзажите на Времето 

  Poetry » Phylosophy
841 2 12

И пустинята някога е била океан, 

а плажовете – равни поля, 

огромният остров – малък вулкан, 

дъждовната капка... човешка сълза... 

 

Всичко се мени, дори звездите, 

изчерпват се и се превръщат в прах. 

А Времето, за да си запълва дните, 

изгражда нови светове от тях... 

 

Защо тогава смятаме, че ще бъдем вечни?

Дори и Вечността безсмъртна май, че не е... 

И смятам, че с претенциите ни смешни

дори и Времето, нечуло ги... се смее... 

 

04.03.2016.

 

Георги Каменов 

 

© Георги Каменов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ангелче, пропуснал съм да ти благодаря за чудесните думички относно стихотворението ми, е, сега оправям този пропуск, и поднасям извинението си, за това недоглеждане от моя страна.
  • Краси, дори и да допусна някъде грешки, а това при мен е нормално, те се поправят. Но когато талант за писане няма, правописът не може да го компенсира. Една малка мислителска сентенция, подарък 😊
    Адаш, радвам се на оценката ти.
    Ничка, уникално включване! Без думи съм! В буквален и преносен смисъл.
    Йоана, благодаря, че ме защитаваш тук, защото така виждам твоето включване. То вече за всички е ясно, смятам, че към моята личност има "специално" отношение в този сайт.
    Благодаря на всички изказали се с коментар тук!
  • Ето два линка, които могат да изяснят правописа на "нечул" (нечулият, нечуло, нечулото и т.н.):

    https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/07/1-14/

    https://rechnik.chitanka.info/type/81

    стига да няма грешка в тях, разбира се.
  • Пустинята е ирис без сълза, кладенец на вечни мълчания.
    Няма дъжд без вода, тревите са забрадки за щурци и цикади.
    Плажовете пуста земя, солта на раци без зими и осолени медузи.
    Вулкан с лава и гръм, остров на очите на смъртност и време...

    Времето е ален дух, с пурпурни очи, в дланите си ни прегръща и променя..
    Младостта си отива разкъсан фиш, в кичурите бяло мъдрост те спохожда.
    Звездите са неонов прах, празни и самотни, достигнеш ли ги знай, в пространството
    се гонят персеидени кошути.
    За да се запълни знай, календар, седмица, година, в зениците си пазим
    стрелките на часовник и секунди.

    Не сме безсмъртни, а с временни кожуси, кал с кал пришити.
    Вечни сме с мънички следи, в сенките си носим сладостта на живота.
    Глина сме и лесно се рушим и чупим, ръбчетата се не лепят, систолна е
    аритмията на душите.
    Вечни сме и с мънички следи, в спомени оставаме и глухарчени писма.
  • Хаща от първия стих. Хареса ми-
  • Гледам, цитират финала. И забелязвам, че частицата ,,не,, се пише отделно от глаголите.
  • Мариана, Гавраил, Жени, благодаря от сърце за силното присъствие в коментарите ми!
  • ... а живеем сякаш имаме вечността... Стих, в който има тишини... Поздрави.
  • На мен също ми хареса с посланието което си вложил в него.Нищо не е вечно.Световете,материални и духовни непрекъснато се менят.
  • Благодаря, Йоана, Иржи, за страхотните коментари 🌹
  • Много хубав стих, особено с твърдението, че нищо вечно няма, особено човекът! И в природата едно се руши, друго се изгражда...Хубава идея си претворил, Георги...
  • Много ми хареса това стихотворение, заради посланието, и защото извиква замислящи, запечатващи се в ума картини. Последните два реда си ги чета така:

    в съня си... на претенциите смешни
    дори и Времето, нечуло ги... се смее...

    защото не вярвам, че са само мнение, а самата истина! Може би дори самото Време осъзнава, че е прекалено претенциозно със своята всеобхватност. Разбира се, авторът може да има друга гледна точка; думичката „смятам“ като че ли не е нужна, защото откъсва от картините на времето и ни връща при човека и чисто човешкото, но може би това е идеята. Така или иначе - радвам се, че прочетох този текст!
Random works
: ??:??