Пейзажите на Времето

Comments

• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Ангелче, пропуснал съм да ти благодаря за чудесните думички относно стихотворението ми, е, сега оправям този пропуск, и поднасям извинението си, за това недоглеждане от моя страна.

  2020-08-15T18:23:06+03:00
• 

  mislitel (Георги Каменов)

  Краси, дори и да допусна някъде грешки, а това при мен е нормално, те се поправят. Но когато талант за писане няма, правописът не може да го компенсира. Една малка мислителска сентенция, подарък 😊
  Адаш, радвам се на оценката ти.
  Ничка, уникално включване! Без думи съм! В буквален и преносен смисъл.
  Йоана, благодаря, че ме защитаваш тук, защото така виждам твоето включване. То вече за всички е ясно, смятам, че към моята личност има "специално" отношение в този сайт.
  Благодаря на всички изказали се с коментар тук!

  2020-08-15T17:28:20+03:00
• 

  limeruna (Йоана)

  Ето два линка, които могат да изяснят правописа на "нечул" (нечулият, нечуло, нечулото и т.н.):
  
  https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/07/1-14/
  
  https://rechnik.chitanka.info/type/81
  
  стига да няма грешка в тях, разбира се.

  2020-08-15T16:12:50+03:00
• 

  Niki_art (Николай Василев)

  Пустинята е ирис без сълза, кладенец на вечни мълчания.
  Няма дъжд без вода, тревите са забрадки за щурци и цикади.
  Плажовете пуста земя, солта на раци без зими и осолени медузи.
  Вулкан с лава и гръм, остров на очите на смъртност и време...
  
  Времето е ален дух, с пурпурни очи, в дланите си ни прегръща и променя..
  Младостта си отива разкъсан фиш, в кичурите бяло мъдрост те спохожда.
  Звездите са неонов прах, празни и самотни, достигнеш ли ги знай, в пространството
  се гонят персеидени кошути.
  За да се запълни знай, календар, седмица, година, в зениците си пазим
  стрелките на часовник и секунди.
  
  Не сме безсмъртни, а с временни кожуси, кал с кал пришити.
  Вечни сме с мънички следи, в сенките си носим сладостта на живота.
  Глина сме и лесно се рушим и чупим, ръбчетата се не лепят, систолна е
  аритмията на душите.
  Вечни сме и с мънички следи, в спомени оставаме и глухарчени писма.

  2020-08-15T14:14:26+03:00
• 

  генек (Георги Коновски)

  Хаща от първия стих. Хареса ми-

  2020-08-15T14:03:07+03:00