severianin (Валентин Чернев)
417 677
14.07.2012 г., 11:59 ч.

Пеликани 

  Поезия
609 0 8

ПЕЛИКАНИ

 

Като бяла следа в синевата над Ветрен се стапя

пеликаново ято с криле като пяна метежна

и сред жаркото пладне от белите облаци капе

достолепие, сила и птича преливаща нежност.

Нарисуван на Божия храм по небесния купол,

този облаков клин в изгорелия ден отминава

и разпаря небето, и стене небето нечуто,

и белее следа в необятната птича държава.

 

Няма в синята вис по-могъщо и слънчево рамо

от крилото на бял пеликан, завоювал небето;

по-големи крила имат белите ангели само,

само чистите ангели Божи по-бисерно светят.

И не е ли могъщата птица в небето над мене

оня замисъл Божий за праведен жител на Рая,

първи опит за ангел, за светло пречисто творение,

недоведен до край или просто не стигнал до края?

 

И дори да греша, и дори да пресилвам нещата,

твърдо вярвам – Творецът с могъща десница,

пеликаново ято в небето бездънно изпратил,

е създал съвършено звено между ангел и птица.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??