Пеликани
ПЕЛИКАНИ
Като бяла следа в синевата над Ветрен се стапя
пеликаново ято с криле като пяна метежна
и сред жаркото пладне от белите облаци капе
достолепие, сила и птича преливаща нежност.
Нарисуван на Божия храм по небесния купол,
този облаков клин в изгорелия ден отминава
и разпаря небето, и стене небето нечуто,
и белее следа в необятната птича държава.
Няма в синята вис по-могъщо и слънчево рамо
от крилото на бял пеликан, завоювал небето;
по-големи крила имат белите ангели само,
само чистите ангели Божи по-бисерно светят.
И не е ли могъщата птица в небето над мене
оня замисъл Божий за праведен жител на Рая,
първи опит за ангел, за светло пречисто творение,
недоведен до край или просто не стигнал до края?
И дори да греша, и дори да пресилвам нещата,
твърдо вярвам – Творецът с могъща десница,
пеликаново ято в небето бездънно изпратил,
е създал съвършено звено между ангел и птица.
© Валентин Чернев All rights reserved.
